"I may not have gone where I intended to go, but I think I have ended up where I needed to be."
"Аз може да не съм отишъл, където съм възнамерявал да отида, но мисля, че съм стигнал, където имах нужда да бъда."
"Here is what is saying The Hitchhiker's Guide on the subject of flying. There is a knack, it says, in flying or a skill is needed. Ability is that to learn to jump on the ground and not hitting it. Pick a nice day, it suggests, and try. The first part is easy. Everything you have to do is just lunge forward with all your weight and do not care that you get hurt. That will hurt you if you do not skip the ground. Most people do not fail to miss it. And even actually make due diligence it is almost certain that they will not miss it. Obviously, this second part, the omission, creates difficulties. One problem is that the land should be omitted accidentally. There is no sense of trying to deliberately omitting for the simple reason that it will not happen. Should halfway suddenly your attention to be distracted by something else so that it will no longer think about falling, or land or how much you will hurt if you fail to miss it. It is remarkably difficult to divert attention away from these three things during the split second that you have available. Hence the failure of most people and the collapse of their illusions about this hilarious and spectacular sport. If, however, you are lucky enough to distract attention in the critical moment, let's say, someone with a luscious pair of legs (tentacles pseudoleged according phillity and/or personal preference) or a bomb explodes nearby, or if you suddenly behold a copy of an extremely rare type of bugs crawling on a nearby branch, in this case, to his surprise you will never hit the ground and will sway a few inches above her slightly in goofy appearance. This is the moment for superb and unconscious concentration. Waving and flying, floating and swinging. Drop any reflection on your weight and just let it float higher. Do not listen to what anyone will tell you at this point, because can not tell you anything useful. Most likely to tell you something like, "Dear God, you can not fly!" It is vitally important not to believe them or they will suddenly find themselves doing. Waving is becoming higher and higher. Try a few swoops, first gently then floated over the treetops breathing evenly. DO NOT release to anyone! After doing this several times you will find that current dissipation is achieved more easily and readily.
Then you will learn everything about how to control your flight speed, maneuverability and the trick usually lies in not thinking too much about things you want to do and let them become from their own like they will anyway make it. You will also learn how to land properly, and will probably run into it and will run into it bad at the first attempt."
"Ето какво казва Пътеводителят на Галактическия Стопаджия по въпроса за летенето.
Има чалъм, казва той, в летенето, или по-скоро се иска умение. Умението се състои в това, да се научите да се хвърляте на земята и да не я уцелвате. Изберете си един хубав ден, предлага той, и опитайте. Първата част е лесна. Всичко, което се иска в нея, е просто да се хвърлите напред с цялата си тежест и да не Ви пука, че ще Ви заболи. Тоест, ще Ви заболи, ако не-успеете да пропуснете земята. Повечето хора не успяват да я пропуснат. И дори действително да полагат необходимото старание, почти сигурно е, че твърдо няма да я пропуснат. Очевидно именно тази втора част, пропускането, създава трудности. Единият проблем е, че земята трябва да се пропусне случайно. Няма никакъв смисъл от опитите за съзнателно пропускане, по простата причина, че това няма да стане. Трябва по средата на пътя вниманието Ви внезапно да бъде отвлечено от нещо друго, така че повече да не си мислите за падането, или за земята, или колко много ще Ви заболи ако не успеете да я пропуснете. Забележително трудно е да отклоните вниманието си от тези три неща през онази част от секундата, която имате на разположение. От тук идват и неуспехите на повечето хора, а също и крахът на илюзиите им относно този весел и зрелищен спорт. Ако, все пак, сте достатъчно късметлия да разсеете вниманието си в критичния миг, да речем, с някой пищен чифт крака (пипала, псевдоноги, според филността и/или личните предпочитания) или с някоя бомба, която се взривява наблизо, или ако внезапно съзрете някой екземпляр от изключително рядък вид буболечки да пълзи върху близкия клон, в този случай за свое учудване няма изобщо да уцелите земята, а ще се полюшвате на няколко инча над нея с леко глуповат вид. Това е моментът за превъзходна и несъзнателна концентрация. Полюшвайте се и плавайте, плавайте и се полюшвайте. Зарежете всякакви разсъждения относно тежестта си и просто се оставете да се понесете по-нависоко. Не слушайте никого какво ще Ви каже в този момент, защото няма да може да Ви каже нищо полезно. Най-вероятно е да Ви кажат нещо от сорта „Мили Боже, не можеш да летиш!“ Жизнено важно е да не им вярвате или внезапно те ще се окажат прави. Носете се все по-нависоко и по-нависоко. Пробвайте няколко пикирания, отначало нежно после се понесете над върховете на дърветата, дишайки равномерно. НЕ МАХАЙТЕ НА НИКОГО! След като направите това няколко пъти, ще установите, че моментното разсейване се постига все по-лесно и по-лесно.
После ще научите и всичко за това, как да контролирате полета си, скоростта, маневреността си, като номерът обикновено се крие в това, да не мислите прекалено много за нещата, които искате да направите, а да ги оставите да станат от само себе си, все едно, че така или иначе ще се случат. Ще се научите също как да се приземявате правилно, с което сигурно ще се сблъскате и то ще се сблъскате лошо, още при първите си опити."
No comments:
Post a Comment