Elizabeth Gilbert / Елизабет Гилбърт

   

'"Balance is not to allow loving you less than you love yourself."

'"Баланс е да не допускаш да те обичат по-малко, отколкото обичаш себе си."

"For most of your life, you live out your existence in the middle of the chain of human experience where everything is normal and reassuring and regular, but failure catapults you abruptly way out over into the blinding darkness of disappointment. Success catapults you just as abruptly but just as far way out over into the equally blinding glare of fame and recognition and praise. And one of these fates is objectively seen by the world as bad, and the other one is objectively seen by the world as good, but your subconscious is completely incapable of discerning the difference between bad and good. The only thing that it is capable of feeling is the absolute value of this emotional equation, the exact distance that you have been flung from yourself. And there's a real equal danger in both cases of getting lost out there in the hinterlands of the psyche.

But in both cases, it turns out that there is also the same remedy for self-restoration, and that is that you have got to find your way back home again as swiftly and smoothly as you can, and if you're wondering what your home is, here's a hint: Your home is whatever in this world you love more than you love yourself...

...And if you should someday, somehow get vaulted out of your home by either great failure or great success, then your job is to fight your way back to that home the only way that it has ever been done, by putting your head down and performing with diligence and devotion and respect and reverence whatever the task is that love is calling forth from you next."

"През по-голямата част от живота си живеете в средата на веригата на човешкия опит, където всичко е нормално, успокояващо и редовно. Но провалаът ви изстрелва рязко в мрака на разочарованието. Успехът ви изстрелва точно така рязко, но в обратната посоко, в също така ослепителното сияние на славата, признанието и възхищението. Едната от тези съдби е обективно смятана от хората като лоша, а другата като добра, но и в двата случая вашето подсъзнание е напълно неспособно да разпознае разликата между лошо и добро. Единственото нещо, което то е способно да чувства е абсолютната стойност на това емоционална уравнение, точното разстояние, на което сте захвърлени от себе си. Съществува равна опасност и в двата случая да се изгубите някъде там в периферията на психиката си.

Но и в двата случая, се оказва, че има средство за самовъзстановяване, и това е, че трябва да намерите пътя си обратно вкъщи, отново, възможно най-бързо и гладко. А ако се чудите къде е вашето вкъщи, ето ви един съвет: Вашият дом е това в този свят, което обичате повече отколкото обичате себе си...

...И ако някой ден, нещо ви изхвърли от вашия дом, или чрез голям провал или чрез голям успех, тогава вашата работа ще бъде да намерите пътя обратно към вашето вкъщи като сведете глава и започнете с усърдие, преданост, уважение и почит, каквото и да ви струва това, знаейки за повика на любовта, която струи от вас." 

"Eat, Pray, Love."

 "Яж, моли се, обичай."