Ray Bradbury / Рей Бредбъри

 

  "If we listened to our intellect, we'd never had a love affair. We'd never had a friendship. We'd never go into business, because we we'd be cynical. Well, that's nonsense. You've got to jump off cliffs all the time and build your wings on the way down."

"Ако слушахме интелекта си, никога не бихме имали любовна връзка. Никога не бихе имали приятелство. Никога не бихме започнали бизнес, защото бихме били цинични. Е, това са глупости. Трябва да скачаш непрекъснато от скали и да градиш крилата си по пътя надолу."

"Go to the edge of the cliff and jump off. Build your wings on the way down."

"Отидете на ръба на скалата и скочете. Изработете крилата си, докато падате."

"When you grow old like me, then you will know that the small joys and little things cost more than the big ones."

"Когато остарееш като мен, тогава ще разбереш, че малките радости и малките неща струват повече от големите."

"My grandfather used to say that everyone should leave something behind when he die. Child or a book, painting or a house, even a wall - which is built or a pair of shoes that he has developed. Or garden that is planted. Something to which your hand has touched in such a way that made somewhere your soul to go when you die. And when people look at the tree or the flower that you planted, they will see you...... in them. It does not matter what you do, he said, if only with your touch you can turn it into a thing that it was not before, into something new that will look like you after you turn away your hands. It is in the touch where lies the difference between a man that only hair the grass, and the true gardener, he said. The grass hairer will be no trace; gardener will stay there forever." 

"Fahrenheit 451" 

"Дядо ми казваше, че всеки трябва да остави нещо след себе си, когато умре. Дете или книга, картина или къща, дори стена - която е построил, или чифт обувки, които е изработил. Или пък градина, която е посадил. Нещо, до което ръката ти се е докоснала по такъв начин, че да има къде да отиде душата ти, когато умреш. И когато хората погледнат дървото или цветето, които си посадил, ще те видят в ......тях. Няма значение какво правиш, казваше той, стига само с докосването си да можеш да превърнеш едно нещо в нещо, което не е било преди, в нещо ново, което ще прилича на теб, след като отдръпнеш ръцете си. Именно в докосването се крие разликата между човека, който само коси полянката, и истинския градинар, казваше той. От косача няма да има следа; градинарят ще остане там цял живот. "

"451 градуса по Фаренхайт"