Claude Lévi-Strauss / Клод Леви-Строс

"The only way to force fate is to take the risk of these dangerous endpoints where social norms no longer have meaning, while the boundaries and requirements of the group are disappearing: the boundary of the populated area, the boundary of physiological resistance or physical and moral suffering. Because in this unstable border belt a man is exposed or to the ability to fall on the other side, or, conversely, from the vast ocean of unused forces surrounding well organized humanity, to impound a personal supply of power through which social order, fully unshakable, will be canceled in favor of the madly brave."
 

"Единственият начин да се насили съдбата е да поемеш риска по тези опасни крайни точки, където социалните норми престават да имат смисъл, като същевременно изчезват границите и изискванията на групата: границата на населената територия, границата на физиологическата съпротива или на физическото и моралното страдание. Защото именно в този нестабилен граничен пояс човек се излага или на възможността да попадне от другата страна, или, обратно, от огромния океан на неизползваните сили, заобикалящи добре организираното човечество, да каптира един личен запас от сила, благодарение на което общественият ред, изцяло непоклатим, ще бъде отменен в полза на безумно смелия."


"A great naivety and unscrupulousness is needed to think that people choose their beliefs independently of their fate."


"Необходима е голяма наивност и недобросъвестност, за да се мисли, че хората избират вярванията си независимо от своята участ."


"When people begin to feel cramped in their geographical, social and mental spaces, it is likely for them to give in to a simple solution: to refuse a human characteristic to some of the people."
 

"Когато хората започнат да се чувстват натясно в своите географски, обществени и умствени пространства, има опасност да се поддадат на едно просто решение: да откажат човешко свойство на една част от вида."
 

"If it is true that people have always tried to only one, namely to create a society where you can live, the forces that have guided our ancestors are present also in us. Nothing is rehearsed, we can start all from the beginning. "
 

"Ако е истина, че хората винаги са се стремели само към едно, а именно да създават общество, в което може да се живее, силите, които са ръководели нашите прадеди, присъстват и у нас. Нищо не е проиграно, можем да започнем всичко отначало."

"Ultimately, it is allowed to imagine that technical progress will pay this ransom, in which lies our hope: he will have to change back the solitude and oblivion in exchange of proximity that massively takes from us."
 

"В крайна сметка позволено ни е да си представяме, че техническият прогрес ще заплати този откуп, в който се крие нашата надежда: той ще трябва да връща рестото на самотата и забравата в замяна на близостта, която масово ни отнема."